Стефан Стайков – Заека е легенда на Левски. Пазил е на синята врата 9 години, през които по три пъти е шампион и носител на Купата на България. Бивш национал и капитан на държавния тим, за който е записал и един мач на финалите на световното първенство през 1974 година – срещу бъдещия финалист Холандия. В интервю за Силенбет, Стефан Стайков коментира любимия си Левски, обяснява защо Николай Михайлов изпадна в дупка и дали вижда промяна в работата на БФС след ерата на Борислав Михайлов.
Г-н Стайков, девето място, девет загуби. Как приехте този есенен актив на любимия Ви Левски?
- Лошо, да не кажа трагедия. Такова нещо не е било в историята на клуба. И друг път сме имали кризи, но чак толкова не сме се излагали. Това е не е само мое мнение, а на много ветерани на Левски.
Знаеше се, че в клуба няма пари, но не смятате ли, че можеше малко по-добре да се представят играчите? Все пак носят свещената синя фланелка.
- Вижте, финансовият ресурс наистина бе ограничен, но въпреки това бе направена грешна селекция. Взеха се неправилни играчи, които сега ги освобождаваме. Някои стояха 6 месеца, други 3, изиграха само няколко мача и не оставиха следа. За мен в тази ситуация бе по-правилно да пускаме наши юноши. Ако разчитахме на повече от тях, можеше да се представим по-добре.
Имате ли усещане, че когато бяха привлечени братя Цоневи, се забеляза живец в отбора, но след трайните им контузии, стана по-зле?
- Точно така се получи. Братя Цоневи са много добри футболисти и с оглед на липсата на качество, отсъствието им нямаше как да бъде компенсирано.
Левски изостава на 9 точки от топ 6, трагедия ли ще е, ако не влезе в шестицата напролет, където са по-големите приходи от тв права?
- Няма да е трагедия, защото няма да влезем в топ 6. Причината е, че проспахме първия полусезон и не вярвам да наваксаме изгубеното в оставащите 10 мача до плейофите.
Ако намеквате, че сезонът ще е нулев, каква тогава ще е целта на Левски напролет?
- Нулев ще е, това е ясно, тъй като и за Купата нямаме шансове. Остава само една цел през втория полусезон – полагане на основите на гръбнак на перспективен тим, върху който да се надгражда през лятото. Защото пари в Левски, адекватни на името му, един ден ще има. Но като дойдат парите, трябва да имаме и ОТБОР.
Може ли Славиша Стоянович да вдигне Левски?
- Сръбските треньори са от тези, които не знаят загуба. Винаги искат да побеждават и да имат добро име. Смятам, че Стоянович не прави изключение. Той иска същото и ще се стреми да убеждава играчите в своите идеи, за да ги пресъздават те на терена.
Г-н Стайков, мнозина смятат, че Николай Михайлов едва ли не е свършил с футбола. Вие, като бивш вратар, съгласен ли сте?
- Не. Няма как вратар с име и качества, като Николай, да бъде отписван. Той е само на 32 години, а знаете, че вратарите са като като виното, с възрастта стават по-добри. Но с Николай постъпиха некоректно в Левски. Взеха чужденец за титуляр и забиха нашето момче на пейката. Николай се отпусна, качи килограми, после трудно ги сваляше. Логично изгуби формата си. За мен в Ники Михайлов има още хляб, но Левски му пречи.
Възможно ли е Михайлов да даде още на Левски?
- Не мисля, че ще стане. Щом привлякоха хърватин, значи той ще е първи избор. Явно треньорът не е доволен от Николай, но ако го остави пак резерва, не знам дали Михайлов-младши ще издържи на подобно отношение. Аз обаче не я разбирам тази политика, да вземеш чужденец на години, след като имаш свои кадри.
Но нали казахте, че вратарят става по-силен с годините?
- В случая трябваше да се направи изключение, защото Левски има български вратари и не гони титли или Купа напролет. Имаме си Ники Михайлов, който се стреми да си върне доброто име, имаме и Николай Кръстев, който е един много добър вратар. Но, ако продължават да го пускат по един-два мача, ще забрави вратата. В старшата ни възраст разбрах, че също растат талантливи вратари.
Да Ви питам и за бащата на Николай Михайлов – Борислав Михайлов. Година след неговото отстраняване, виждате ли промяна в БФС?
- Никаква. Нито комисиите работят по-добре, нито гафовете на съдиите са намалели, нито националният отбор е спрял да губи. Да не говорим за скандалите, свързани с хора от Изпълкома. На първо четене с Лечков. Един път казва, не иска да е президент на БФС, после казва, те ме игнорираха. Има и други необмислени изявления на хора, които ръководят футбола ни, и така напрежението около него не спада.
Как приехте гилотината, с която първият човек в държавата взе главата на Боби Михайлов?
- Политическо решение, но не съм аз човекът, който да го коментира. Боби беше неудобен и му направиха постановка.
На кого беше неудобен?
Вие сами може да се досетите. Не аз и вие накарахме онези 40 вампира да вдигнат расистките лозунги при 0:6 от Англия. Виждате, че нищо не се промени във футбола ни за една година, което доказва, че Боби е бил нарочен. Постъпиха типично по български с него. А той е президентът на БФС, направил най-много за родния футбол. Тази приказна база в „Бояна“, която ще остане винаги, казва всичко. Да не говорим за международните контакти и имидж на Боби.
Г-н Стайков, има ли в България добри вратари?
- Има, но подходът към тях не е правилен и не им се дава шанс, точно когато трябва да развиват своите качества. Първо, някои вратари са с безспорен талант, но пазят други, защото трябва да ги продадат. Това са така наречените мениджърски игри. Второ, налагат се чужди вратари, за сметка на нашите по-млади и така си унищожаваме талантливите българи. Футболните хора прекрасно знаят, че за да дойде чужд футболист, дори вратар, той трябва да е с три класи по-добър от българина на въпросния пост. Но у нас не се спазва това неписано правило.
Да разбирам ли, че вратарският пост не е проблемният в националния отбор?
- Разбира се, че не е. Разполагаме с Пламен Илиев, за който ме е яд, че Левски го изпусна. Луков също е добър, Владо Стоянов се връща към най-добрите си дни. Има и още. При всички случаи проблемите на националния отбор са други.
Кажете някои от тях?
- В националния отборт няма колектив, въпреки че толкова треньори се изредиха. Футболистите трябва да си стиснат ръцете, да си изяснят отношенията и да воюват мъжки и с характер за каузата на България. Селекционерът пък трябва да е авторитет и да вдъхва респект. И да бъде много добре платен. Ясно е, че няма да взема колкото звездите в държавния тим, но не е редно и да му подхвърлят трохи. Как при подобно положение, ще искаш играчите да те приемат насериозно. Ами нали, ако даден футболист остане резерва, а той получава в пъти повече от селекционера, ще каже: „Троши си главата, дали ще съм на пейката или не, ми е все тази. Аз на първо число си вземам заплатата, която е далеч по-висока от твоята“.
