Социологът Цветозар Томов : за кошмарните абсурди и идиотизмите на властта

0
485

Издадената къно снощи поредна заповед на здравния миниситър проф. Костадин Ангелов, / с която отменя своя заповед от предния ден/, с която се спират плановите операции и прием  във всички болнични заведения, при наличие на 120 позитивни Ковид проби на 100 хиляди души население, днес е широко обсъждана в различни среди.

Ето какво написа днес в социалните мрежи социологът и бивш член на ЦИК Цветозар  Томов, в кооментар по нея:.

„Вижте тази заповед на министъра на здравеопазването:https://www.mh.government.bg/…/zapoved_-rd-01-619-23102020…. Обърнете внимание на т. 12-14.

Това е някакъв кошмарен абсурд.

Затварянето на болници за планов прием би следвало да е една от най-крайните мерки, ако властите са преценили, че е необходим локдаун, за да се ограничи епидемията.

Идиотизъм е да я прилагаш, когато баровете и дискотеките са отворени, пускаш 13000 зрители на стадиона да се тъпчат в един сектор и само мрънкаш, че хората не спазват ограниченията, а реален контрол напълно липсва.

Идиотизъм е, също така, да използваш като критерий единствено броя заразени на 100000, а изобщо да не отчиташ капацитета на болниците в различните области на страната при положение, че разликите са огромни. В София има 75 болници, от които в 13 се лекуват КОВИД болни. А тази заповед се отнася и за онези 62, които не са ангажирани с лечението на такива болни.

Какъв ще е ефектът?

По отношение на епидемията – почти никакъв.

По отношение на общественото здраве – кошмарен, та огромното множество от нас боледуваме и умираме от други болести.

Последен детайл – с тази заповед се отменя предишната, само от един ден по-рано. Единствената разлика между двете заповеди е в забраната за планов прием в болниците.

снимка: Darik

Ще обясни ли министърът на здравеопазването какво толкова се случи за един ден?

Всъщност, министърът е видимо компетентен и грамотен лекар. Но ако изпълнява нарежданията на безграмотни и нагли некадърници, както е най-вероятно, това не променя констатацията, че отговорността си е изцяло негова.