На 9 юли България чества 169 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов.
Иван Вазов е роден в семейството на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. „Борът” е първото му публикувано стихотворение отпечатано през 1870 година в „Периодическо списание”. Макар Събка Вазова – майка му, да подкрепя писателската кариера на сина си, баща му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 година е изпратен при чичо си в Румъния. Недоволен от решението на баща си, една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее сред хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров. Именно в Браила се запознава и с Христо Ботев и създава повестта „Немили-недраги”.През 1876 година Вазов се установява в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там подготвя първите си стихосбирки – „Пряпорец и гусла” и „Тъгите на България”. Следват още значими творби, увековечени в стихосбирките “Избавление” (1878), “Гусла” (1881), “Италия” (1884), “Поля и гори” (1884), “Сливница” (1885).
Животът на патриарха на българската литература е тясно свързан и с Русе. През 1878 година, непосредствено след Освобождението, Иван Вазов е преместен от Свищов, където работи като преводач при губернатора Найден Геров, в Русе – на същата длъжност при руския генерал Акимов.
В Русе той завършва започнатата в Свищов стихосбирка „Избавление”, съчинява цикъл епиграми (отпечатани за първи път в „Майска китка”, издание на Христо Г. Данов), написва и комедията „Михалаки чорбаджи”. И най- главното: замисля романа „Нова земя”(1896).
Поетът се включва много активно в обществения и културния живот на града – изнася сказки в руско-българския културен клуб, посещава репетициите и премиерите на театъра, става един от учредителите на Македонския благотворителен комитет в Русе, създаден след Кресненското въстание.
В Русе Вазов сключва брак с местната красавица Атина Болярска, образована и изискана светска дама, племенничка на Васил Друмев. Бракът им обаче трае само година и три месеца и е разтрогнат. Атина Болярска вдъхновила Вазов да напише един от най-хубавите си разкази „Коледен дар” и била първият читател и критик на неговите съчинения по онова време.
Запазена е къшата на улица „Духовно възраждане“ 23, в която поетът е живял и творил в Русе. По повод 165-годишнината от рождението му, по инициатива на учители по български език и литература от Русе, със съдействието на Общината, беше възстановена паметната плоча върху нея.
Престоят на Иван Вазов в Русе е около една година. От началото на май 1879 той е назначен по предложение на министъра на просветата Марин Дринов за председател на окръжния съд в малкото балканско градче Берковица.
